В една неделна вечер през зимната ваканция Деси играеше на любимата си компютърна игра. Беше много доволна, защото никой не й пречеше. Само дето трябваше да изпие чашата с портокаловия сок. Заради витамините, които се борят с вирусите на грипа, както казваше мама. Всичко беше прекрасно, докато на вратата на хола не се появи баба й и победоносно, както винаги, извика:
- Деси, Деси! Виж какви хубави портокали съм купила от пазара!"Портокалов сок! Портокали!" – намръщи се Деси. Знаеше, че трябва да изяде поне един, за да не обиди баба. "Всеки ден по един портокал и то лично пред нея! Пак заради витамините! Страхотен ритуал – няма що!" – помисли си тя.
Баба й наду телевизора докрай – нали малко недочуваше. Тя винаги държеше да гледа новините: “… направиха предложение за промяна в Конституцията. Конституционните промени ще…” – гърмеше телевизорът. "Портокалите… Колко ли съм изяла пред баба? Сигурно цял тон! А като прибавим и сока… – замисли се Деси.
– Здрасти – чу се глас.
– Здравей – стресна се Деси, като по-силно стисна мишката в ръката си.
– Ох! Клик-клик! – изохка мишката. – Не толкова силно, моля ви се!
– Ай! Извинявай!
– Здрасти, здрасти – гласът идваше от компютъра.
– Кой е? – зачуди се Деси.
– Аз съм.
– Кой си ти? – попита пак тя.
– Аз съм портокал – отвърна гласът.
– Ти не си портокал. Ти си компютър.
– Портокал съм… Портокал! Виж ме!
Пред очите й се появи малка оранжева точица, която постепенно изпълни почти целия екран.
– Откъде дойде? – попита Деси.
– От Портокалия – каза с гордост в гласа портокалът.
– От Португалия ли? – учуди се тя.
– Не, от Портокалия! – поправи я портокалът.
– Къде е Портокалия? – заинтересува се тя.
– На небето – отвърна просто портокалът – Можеш да я видиш.
– Лъжеш. Това е Луната! – извика Деси, след като се вгледа през прозореца.
– Не лъжа! Погледни малко по-нагоре от Луната. Ето онази малка оранжева планета. Това е моята Портокалия.
– А, да! Виждам – съгласи се тя, макар че не можеше да повярва нито на ушите си, нито на очите си.
– Какъв е този шум? – попита портокалът след кратка пауза.
– Ами… баба слуша за Конституцията – въздъхна тя.
– Важно ли е това… за Конституцията – попита портокалът.
– Ами… важно е… – позапъна се Деси. – Конституцията е основният закон – каза бързо тя, доволна, че не е забравила какво учителката им беше говорила в часа по Родинознание.
– А какво е закон?
Деси се озадачи. Нали компютрите са умни! "Как може да не знае?" – помисли си тя. "Е, компютрите може да са умни, но портокалите не са!" – бързо се успокои тя и каза:
– Законите са правилата, според които живеем.
Преди да успее да каже нещо друго, се чу странен шум. Някакво бълбукане. Като че ли някой изсипваше портокалов сок в чаша.
– Какво става? – попита Деси.
– Прелиствам "Енциклопедия Портокалика", разбира се. В нея има всичко. Как се пише конституция?
– Какво? Какво?
– Напиши
КОН-СТИ-ТУ-ЦИ-Я – повтори портокалът по-изразително.
– Напиши, напиши! – подкани я мишката Клик-клик.
Деси започна да пише, но на екрана буквите подскачаха и съвсем се объркаха.
ЯИЦУТИТСНОК
– Бързо! Пий от сока! – извика портокалът. – Пий…
Деси извърна глава от екрана към чашата с портокаловия сок.
– Моля те, пий! – замоли се портокалът, чийто глас започна да заглъхва.
Портокалов сок ли? Тя неохотно отпи една малка глътчица.
– Така е по-добре – обади се след малко портокалът. – Така се зареждат портокалериите. По вашему – батериите – обясни той.
Когато Деси погледна към екрана, буквите се бяха подредили по местата си:
КОНСТИТУЦИЯ
– О-о! Добре! – гласът на портокала звучеше доволно. – Как зрее?
– Кой как зрее?
– Конституцията!
– Тя не зрее – отвърна Деси. – Написана е.
– Кога? – настоя да разбере портокалът.
Деси не знаеше точно кога е написана сегашната Конституция, но на помощ й дойде пак часът по Родинознание.
– Ами, след Освобождението на България от Османската империя нашите прадеди поискали в родината ни също да има основен закон, на който останалите закони в държавата да не противоречат. Тогава в град Велико Търново се събрали най-заслужилите представители на народа. Те образували Учредително събрание и на 16 април 1879 година приели първата конституция на България, която сега наричаме Търновска конституция. Затова всяка година на 16 април честваме Деня на Конституцията – изрецитира тя всичко, което беше запомнила. – Разбра ли сег…
Чу се силно тупуркане, сякаш цял кашон портокали се изсипа в компютъра. Върху екрана плисна оранжева вълна от портокалов сок, от която след малко изплува надпис:
ВИРУСНА АТАКА!
"
Сок!" – сети се Деси и отпи още една глътка от чашата. На екрана се появи друг, но този път подчертан надпис:
Продължи към България 
|
Към навигация |
Изход