АНТИВИРУСНА ЗАЩИТА
ЗАРЕЖДАНЕ
СЕСИЯ 3
На екрана пак се появи портокалът:
- Здрасти! Изпращам ти информация за политическия плурализъм. Провери я и ми кажи дали е вярна.
- Какво? Какво е това? - зачуди се Деси.
Явно през всичките портокалски хилядолетия, които бяха изминали, той беше напреднал доста с материала и вече нямаше да задава тъпи въпроси.
- Ето, изпраща-а-м - провлачи глас той. - Ти само трябва да кликнеш.
Върху екрана се появи:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПЛУРАЛИЗЪМ
- Клик-клик! Пак дойде моя ред!
* Всяка партия може да изпраща свои представители в Народното събрание, за да участват във взимането на най-важните решения за страната. Затова политическият живот в България се основава на принципите на политическия плурализъм.
- Правилно ли съм разбрал? - попита портокалът, след като Деси прочете написаното.
- Да правилно е - отговори тя, доволна, че му е помогнала да разбере. - Само дето нито една партия не може да се обявява за държавна и не може да разпространява идеи срещу хора, които имат различен цвят на кожата, различно вероизповедание или различен произход и изобщо не може да прави лоши неща - допълни тя, като натърти на “не може”.
- Какви още лоши неща?
- Ами - каза тя след кратка пауза, - партиите нямат право да искат насилствено да променят реда в държавата. - Ле-ле, какви сложни думи казах! Дано не ме попита за тях!
Добре, че мисълта на портокала вървеше в друга посока.
- О! Така ли? Много хубаво! Но след като българските граждани може да се обединяват в партии, има ли партия на портокалофилите?
- На какво? На какво?
- Ами, партия на любителите на портокали.
Деси не беше чувала да има такава партия и се забави малко с отговора.
- Не - нещо смътно започна да й се явява в главата. - Това не са партии. Ти говориш за друго - не беше чувала портокалена партия да изпраща свои представители в Народното събрание.
- А, значи… Так-а-а-а, от една страна, хората може да се обединяват в партии, за да участват в политиката. От друга страна, те могат да се сдружават в други съюзи и организации, които не участват в политиката. А какво правят другите съюзи и организации?
- Ами, те защитават… - Деси започна да търси подходящата дума, за която нямаше да му обяснява надълго.
- Защитават интересите им за работа, за изкуство, за спорт... - явно доста се беше зачел портокалът. - Сигурно и за портокали. Така ли е? - попита с надежда в гласа той.
- Да, ама…
- И всичко това - прекъсна я пак той, - правят хората – българските граждани, де? Много ли са тези, които обичат и се грижат за портокалите?
"Как да му отговоря?" – зачуди се Деси. "Хората обичат много неща. Имат собственост, за която се грижат и обичат – играчки, химикалки, дрехи, къщи, коли… които са тяхна частна собственост и никой не може да им я отнеме… Държавата също има собственост, за която тя трябва се грижи" – сети се тя за пътищата, горите, морския бряг. "Общините също" – замисли се тя за улиците и парковете. Какво ли да му каже, за да не го обиди?
- Нямам предвид частната и публичната собственост - прекъсна мисълта й портокалът. - Питам те дали хората обичат портокали и колко са те.
- Много - отвърна бързо Деси, макар че за себе си вече не беше съвсем сигурна. Но нали трябва да се поддържат добри междупланетни отношения!
- Как?
- Какво как?
- Как ги обичат?
- А, това ли? Ами… натурални, на сок… и на сладко - примлясна тя и се резмечта, като си припомни сладкото от портокалови корички, на което баба й беше майстор. Изведнъж осъзна, че разговорът става прекалено кулинарен и може да развали доброто впечатление досега, затова незабавно допълни: - Грижат се за тях.
И, разбира се, веднага последва въпрос:
- Как се грижат?
Несъмнено, темата го беше заинтригувала силно.
- Ами, работят - отвърна Деси. - Имат право на труд и така се грижат за тях.
Продължи към Права и задължения 
|
Към навигация |
Изход