АНТИВИРУСНА ЗАЩИТА
ЗАРЕЖДАНЕ
СЕСИЯ 2
– Здрасти – показа се отново портокалът. В гласа му се усещаше тъга. – Доста се забави! Изминаха хиляда сто двадесет и седем години и петдесет и два дни, дванадесет часа, петдесет и три минути и две секунди, откакто не сме си говорили. Домъчня ми за теб. А аз съм то-о-о-лкова самотен… И май ме лъжеш!
– Не е възмо… – реагира веднага Деси, но веднага замлъкна. "Може би, помисли си тя, годините на Потокалия да не са такива като на Земята".
– За какво съм те излъгала?
– Ами ето – тук пред мен чета, че Конституцията на България е приета през 1991 година!
– Не те лъжа – засегна се Деси. – През 1991 година е приета сегашната Конституция. Аз ти разказах за първата! – авторитетно рече тя, като постави ударение върху “сегашната”.
– Аха! Значи тази важи сега? – попита той.
– Да – отвърна тя и допълни още по-авторитетно така, както бе чувала да говорят по телевизията. – Това е Конституцията, която е в сила сега.
След съвсем кратко мълчание портокалът попита:
– Тук чета, че България е република с парламентарно управление. Какво е република с парламентарно управление?
"Ами сега?" – помисли си Деси и се зачуди как да излезе от неудобното положение. Не биваше да се бави с отговора, защото й се зави свят, като се помъчи да превърне секундите в портокалски години.
– Ами… – започна тя, но изведнъж се сети за нещо: – Но откъде четеш ти?
– От "Енциклопедия Портокалика", разбира се! Там има всичко. Дори вашата Конституция.
– О, да… да… – каза Деси, за да запълни неловката пауза. – Ами – продължи неуверено тя, – България е република с парламентарно управление, защото има парламент.
– Няма парламент! – прекъсна я той. – Има Народно събрание!
– Но то е едно и също. Българският парламент се нарича Народно събрание – отвърна тя, доволна, че е реагирала веднага.
– А, добре! – съгласи се портокалът, но веднага зададе още по-труден въпрос: – И какво прави Народното събрание, че България да е република с парламентарно управление?
Тук Деси трябваше да напрегне всичките си мисли.
– Там има представители на всички хора. Хората ходят на избори, за да… – започна несвързано тя.
– А, хората… Разумни същества… Значи хората избрат свои представители в Народното събрание, които взимат най-важните решения за страната. И така цялата власт в държавата произтича от хората. И затова България е демократична страна – република с парламентарно управление. Така ли е?
– Да, така е – отговори Деси.
– Ти, щом си хората, можеш ли да избираш такива представители?
– Аз не съм хората! Аз съм отделен човек, дете – поправи го тя, но уплашена, че ще се наложи надълго да обяснява, веднага уточни: – Аз не съм възрастен човек и не мога да гласувам на избори, докато не стана на 18 години. Но мама, татко и баба и дядо са големи хора, те са на повече от 18 години и могат да гласуват.
Чу се страшно тупкане. Деси си представи дългия път на информацията до Портокалия и астрономическото число, което щеше да се получи, когато портокалът превърне земните години в портокалски. Затова, без никой да я кара, тя отпи глътчица от сока.
– Вярно е – обади се той след малко. – Ти си само на…
Екранът се запълни с цифри.
– Е… Да… Не са чак толкова много, наистина – съгласи се портокалът. – Така-а – продължи той, – значи вие хората в България се раждате и живеете в мир, свобода… Кажи ми, тогава какво означава, че Конституцията се основава на принципите на хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост?
Деси се замисли. Как да му обясни по-просто и по-накратко? То и на нея не й беше съвсем ясно, но не искаше да се изложи и започна да повтаря:
– Хуманизъм… Равенство… Справедливост… Търпимост… Хуманизъм…
– Хей, какво става? Ако продължиш така да мърмориш, портокалериите ми ще изтекат! Я пийни още малко сок за зареждане – нареди й портокалът.
– Сок! Сок ли? Стига с тоя сок! Ще ми се пръсне коремът от сок!
– Това лошо ли е? – попита той.
– Много е лошо – категорично заяви тя.
– Ами тогава – каза той съчувствено, – може ли да ти предложа нещо, което ще намали разхода на енергия. Ще изписвам думите подчертани. Ти ще кликаш върху тях. Ще се появява написаното. Ти ще го проверяваш и ще ми казваш дали съм разбрал правилно. Става ли?
– Става – отдъхна си Деси.
На екрана се изписаха думите:
ХУМАНИЗЪМ, РАВЕНСТВО, СПРАВЕДЛИВОСТ, ТЪРПИМОСТ
– Кликай! Кликай! – извика портокалът.
– Кликнете! Кликнете! – обади се и любопитната мишка Клик-клик, която продължаваше да говори любезно на “вие”, сигурно заради подчиненото й положение в ръката на Деси.
Хуманизъм означава да се отнасяме с любов, уважение и загриженост към другите хора.
Равенство означава всички хора да имат еднакви права и задължения.
Справедливост означава да постъпваме честно спрямо другите хора, като се съобразяваме с истината.
Търпимост означава да сме готови да приемем поведението, убежденията, обичаите и мненията на другите хора, дори и когато те не са същите като нашите.
Деси прочете написаното и се зачуди как този не дотам умен портокал е успял да разбере всичко това.
Продължи към Език и религия 
|
Към навигация |
Изход