След като компютърът рестартира, Деси попита плахо:
– Още ли си тук?
– Тук съм! Че къде да бъда?! – отвърна малко троснато потрокалът.
"Сърдит ми е заради атаката с портокалов сок" – помисли си тя. "Ще му мине…"
– За какво искаше да ме питаш? – премина тя на въпроса, без да се извинява и без да изпада в дълги обяснения.
– О! Чакай, чакай! Трябва да се върна доста назад – преля се още малко сок. – Права … Задъл… А, да! Правова. Добре! Вие имате права, затова ли държавата ви е правова?
– О, не! Това са две различни думи. Нашата държава е правова, защото всичко в нея е съобразено със законите.
– А, да! Законите – въодушеви се отново портокалът. – Те къде, как и кога се получават?
– Какво къде, как и кога се получава? – попита Деси.
Нещата съвсем се объркваха.
– Тук прочетох, че държавната власт в Република България се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна – уточни той, като незнайно защо наблегна на съдебна. След това допълни: – Ами щом е законодателна, питам къде кога и как ги дават законите?
– Ама, ти говориш за Народното събрание. В Народното събрание се приемат законите и затова се казва, че там се осъществява законодателната власт.
– А-а! Да … избори… после 240 народни представители… – подсети се той какво бяха говорили преди това и продължи: – Те трябва да са навършили 21 години и най-узрелият от тях открива първото заседание на Народното събрание.
– Не е най-узрелият – възмути се Деси, – а най-възрасният!
– О! Извинявай! Грешка на езика – ние тук в Портокалия казваме така на най-възрастните сред нас.
– Вие можете да се наричате както си искате там на Портокалия, но ние тук в България сме хора и това е проява на уважение към най-възрастия народен представител – защити честта на човешкия род и на народното представителство – каза Деси.
След малко портокалът каза смутено:
– И… и след това всички народни представители се заклеват. Моля те, провери дали преводът е точен!
На екрана се изписа:
КЛЕТВА НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
* "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!")
– Как е? – попита портокалът с тревога в гласа, след като Деси изчете съобщението.
– О! Преводът – отличен! Браво! – окуражи го Деси.
– И вече може да се приемат законите? – попита портокалът.
– О, не! Първо си избират председател измежду тях.
– Председател ли? Я, виж:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
* Представлява Народното събрание;
* Предлага проект за дневен ред на заседанията на Народното събрание
* Открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда за провеждането им;
* Обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание
– И чак след това там, в Народното събрание, се приемат закони, решения, декларации и обръщения. И законите и решенията на Народното събрание трябва да се изпълняват от всички. И то също така упражнява парламентарен контрол, така ли е? – портокалът възвърна предишната си увереност.
– Да, така е – Деси също реши да бъде по-уверена в разговора и допълни: – Народното събрание може да променя дори Конституцията.
– За много кратко време ги избирате народните представители – само за четири години.
– Не е кратко. Тук на Земята четири години са много време.
– О! Да, вярно! Забравих. А не би ли било възможно вашият парламент да приеме поне едно… – замисли се за малко портокалът, – едно… обръщение към портокалския народ?
– А вие имате ли си Народно събрание? – отвърна на въпроса му с въпрос Деси.
Чу се шум на търкалящи се портокали. Екранът започна да поморавява. "Сигурно се замисли за конституционния ред в Портокалия" – помисли си Деси и отпи малко от сока. След като всичко се нормализира, тя попита:
– Какво става?
– Нищо, нищо! Всичко е наред – постара се да прикрие лекото си смущение портокалът, но пак продължи да държи на своето: – Това… с обръщението сигурно може да го прави Великото Народно събрание.
– Не, Великото Народно събрание се свиква само, когато трябва да се прие нова Конституция – пак й помогнаха часовете в училище.
– Но то решава и въпроси за изменение на територията на Република България. И ако Портокалия и Република България се обединят, то ще трябва да се произнесе, нали?
Въпреки абсурдността на неговите предположения, Деси реши да прояви такт и влезе в неговия тон:
– Да, това би било напълно възможно – внесе все пак някаква условност в думите си тя.
– И кой ще подпише договора тога…?
Портокалът не успя да довърши въпроса си, защото екранът пак присветна.
ВИРУСНА АТАКА VII-ма СТЕПЕН!
След задължителната глътка сок екранът отново присветна:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Продължи към Институции 
|
Към навигация |
Изход