- Право ли? - попита портокалът. - Чакай малко, изпращам информа-ци-я… Правилна ли е-е-е-е? - гласът му като че ли преля през времето и пространството.
На екрана се появи:
ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
- Клик-клик! - обади се пак мишката.
* В Република България всеки има право на живот. Всеки, който посегне на живота на друг човек , се наказва най-строго. Никой няма право да ни измъчва, да прави с нас медицински или научни опити без съгласието ни, да се намесва в нашия личен живот и в живота на нашето семейство.
- Правилно ли е това? – попита портокалът.
- Да, разбира се, всичко това е така. Даже искам да допълня, че тук в България никой не може да ни следи, да ни записва, да ни снима без съгласието ни и да влиза в нашето жилище, ако не сме го поканили – припомни си Деси какво й беше казала мама.
- И всички можете да живеете и да ходите, където си искате. Също имате право на достъпна медицинска помощ. И имате право на образование. Какво е образование?
- Ами, ние ходим на училище. Там научавме различни неща и така се образоваме.
- До 16 години?
- Не, до 16 години училищното образованието е задължително, а след това – който иска.
- Ти искаш ли?
Деси се зачуди какво да му отговори и реши да използва думите на баба си:
- Трябва - защото който се учи, той ще сполучи.
- Какво ще направи?
- Ще може да си намери хубава работа, като порасне.
- А, ще работи и… - чу се преливане на сок, леко тупуркане на портокали, а екранът премигна.
Пак прелиства, помисли си Деси.
- И ще има право - продължи той - на безопасни и здравословни условия на труд и право на почивка и отпуск, на осигуровки. Това важи ли за моите хора?
- За кои? - не можа да се сети Деси.
- За тези, които се грижат за портокалите?
Как да му обясни, че в България не растат портокали? "Но нали има хора, които ги продават в магазините и там се грижат за тях!", помисли си Деси и за да избегне междупланетарно недоразумение, каза:
- Да, това важи и за тях. Освен това - каза Деси много компетентно, - както вече казах, нашата държава закриля всички български граждани независимо къде се намират те. А това означава, че закриля и тези, които се грижат за портокалите и извън България - тук май малко прекали, но това й се стори много убедително като довод, който ще прекрати неговите притеснения.
- Ох, добре – въздъхна със задоволство портокалът, успокоен, че “неговите хора” са защитени и вече съвсем делово попита: - А какво още прави държавата ви?
Устата й пресъхна. Като че ли беше изчерпала знанията си. Какво да му каже? Отпи още малко от сока и се сети за малкото си братче:
- Ами, подпомага мама, която е в отпуска, за да се грижи за бебето… за братчето ми - поясни тя.
- А-ха… Така-а-а… Вярно бе!
На екрана присветна подчертан надпис:
ДЪРЖАВАТА ОСИГУРЯВА ПОМОЩ:
Тя вече знаеше какво да прави и не дочака мишката Клик-клик да й напомни.
Държавата помага:
* на родителите в отглеждането и възпитанието на децата
* на децата, които по някаква причина са останали без грижата на близките си
* на старите и болните хора, които нямат близки и не могат сами да се грижат за сабе си
* на способни ученици
* за развитието на спорта и туризма
* за безплатно основно и средно образование в държавните и общинските училища)
- Това ли означава, че Република България е социална държава – да се грижи за свойте граждани? И те да имат такива права? - попита портокалът, когато Деси изчете съобщението.
- Да - потвърди тя, - и никой не може да ни отнеме тези права.
- О, добре. Но вие, струва ми се, имате много повече права, отколкото задължения.
Екранът пак присветна:
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ
* да защитават Отечеството
* да спазват и изпълняват Конституцията и законите
* да плащат данъци и такси
* да помагат на държавата и хората, когато има природни и други бедствия)
- Така излиза - съгласи се отначало Деси, но се сети за Конституцията, в която пише толкова много неща, и за законите, които са толкова много, и за данъците...
- Наздраве тогава! За нашите добри отношения - прекъсна пак мисълта й портокалът.
- За какво? - попита Деси, след като инстинктивно посегна към чашата с портокаловия сок и отпи доста сериозна глътка.
- Щом обичате и се грижите за портокалите, можем да живеем в мир и разбирателство. Нали така пише в Конституцията за външната политика на Република България: "… да се грижи за сигурността и независимостта на страната, за благоденствието и основните права и свободи на българските граждани и за установяването на справедлив международен ред" - зачете се потрокалът. - Правилно ли съм разбрал?
- Да, правилно е - отговори Деси.
- Тогава още веднъж наздраве!
- Наздраве! - каза Деси и отпи още две много сериозни глътки.
- А че държавата ви е право…
Портокалът не успя да завърши въпроса си, защото екранът преля в светлооранжево и започна да пулсира. Светлооранжевото премина в тъмнооранжево. Пулсациите се усилиха.
ПОРТОБУФЕРИТЕ ЗАПЪЛНЕНИ!
ИЗЧАКАЙ МАЛКО!
"Сигурно съм прекалила със сока" - помисли си Деси.
РЕСТАРТИРАНЕ
Продължи към Народно събрание 
|
Към навигация |
Изход