Конституция на Княжество България, 1879 г.

Чл. 9. Законодателната власт принадлежи на княза и народното представителство.

Чл. 85. Представителството на Българското kняжество се заключава в Народното събрание.

Конституция на Народна република България, 1947 г.

Чл. 15. Народното събрание е върховен орган на държавната власт.

Чл. 16. Народното събрание е единственият законодателен орган на Народна република България.

Конституция на Народна република България, 1971 г.

Чл. 66 (2) Народното събрание е върховен орган на държавната власт.

Чл. 67. Народното събрание съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол.

Конституция на Република България, 1991 г.

Чл. 1 (1) България е република с парламентарно управление.

Чл. 62. Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

На 10 февруари * (22 февруари) 1879 г. в старата българска столица Търново се открива Учредителното Народно събрание. Това е началото на българския парламент, поставено година след възобновяването на българската държава през 1878 г.

Санстефанският мирен договор от 19 февруари (3 март) 1878 г. между Русия и Турция и Берлинският договор, подписан от Великите сили на 1 юли 1878 г., предвиждат създаването на Българско княжество - конституционна монархия с народно представителство и свой основен закон. Българският народ, следвайки най-добрите европейски модели, успява да реализира идеите си, оформени през Възраждането. През април 1876 г. в местността Оборище е проведено Събранието, взело решение за обявяване на Априлското въстание. Макар и условно, то е наречено Първо Велико Народно събрание и би могло да се счита за предшественик на българския парламент.

Учредителното Народно събрание (УНС) е свикано в изпълнение на чл. 4 на Берлинския договор със задачата да приеме Конституция. Народните представители са 231 (след XI заседание се споменават 229). Основната част от тях участват по право или са назначени от руския императорски комисар. 89 от представителите са избрани от народа по Временни правила за избиране на съдии от 1878 г. Председател на УНС е Екзарх Антим I. УНС провежда 27 заседания. След бурни дискусии на 16 април е подписана Търновската конституция. С нея се полагат основите на изграждането на Третата българска държава, установява се формата и системата на държавно управление**.

След УНС започва редовното свикване на Народното събрание. До днес са избрани 46 народни събрания, от които седем са Велико Народно събрание. Приети са четири конституции :

Конституция на Българското няжество (1879 г. - 1947 г.) . Приета от УНС на 16 април 1879 г. Изменения и допълнения: 3 ОНС, 2 РС, обн., ДВ, бр. 133 от 1883 г. (Законът за изменението е отменен от 4 ОНС, 4 ИС, обн., ДВ, бр. 71 от 1886 г.); 4 ВНС,15. 05. 1893, обн., ДВ, бр. 107 от 1893 г.; 5 ВНС, 08.07.1911, обн., ДВ, бр. 149 от 1911 г. (Заглавието се променя: Конституция на Българското царство ).

Конституция на Народна република България (1947 г. - 1971 г.) . Приета от 6 ВНС, 124 зас., 4 декември 1947 г., обн., ДВ, бр. 284 от 1947 г. Изменения и допълнения: 3 (29) НС, 8 РС, обн., ДВ, бр. 89 от 07. 11. 1961 г.; 4 (30) НС, 11 сес., обн., ДВ, бр. 97 от 1965 г.; 5 (31) НС, 11 сес., обн., ДВ, бр. 89 от 1969 г.

Конституция на Народна република България (1971 г. - 1991 г.) . Приета с референдум на 16 май 1971 г., провъзгласена от 5 (31) НС, 16 сес., 18 май 1971 г., обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г. Изменения и допълнения: 9 (35) НС, 13 сес., обн., ДВ, бр. 6 от 1990 г.; 9 (35) НС, 16 сес., обн., ДВ, бр. 29 от 1990 г.; 7 ВНС, 18 октомври 1990, обн., ДВ, бр. 87 от 1990 г.; 7 ВНС, 15 ноември 1990, обн., ДВ, бр. 94 от 1990 г.; 7 ВНС, 22 ноември 1990, обн., ДВ, бр. 98 от 1990 г.

Конституция на Република България (1991 г.) . Приета от 7 ВНС на 12 юли 1991 г., обн., ДВ, бр. 56 от 1991 г., . ., , . 85 2003 .

Конституциите оформят основните периоди в развитието на българския парламент. Същевременно той носи белезите на времето си. Влияние оказва политическата ситуация в страната и в . Забързаност да се догони пропуснатото при липса на опит, постоянни промени в политическите сили, забрана на партиите, сливане на партия с държава, войни, политически промени в света и най-вече в Европа - всичко това също се отразява на развитието на Народното събрание. Наскоро след приемането є Търновската конституция е суспендирана за две години. Въведен е режим на пълномощията. За четири години (1934 - 1938 г.) Народното събрание изчезва от политическата сцена. След деветосептемврийските събития през 1944 г. обществено-политическото устройство се променя. През 1946 г. България е провъзгласена за Народна република. Демократичният парламентарен живот е прекъснат за повече от четири десетилетия. В годините от “социалистическия” период дейността на Народното събрание до голяма степен е формална и носи твърде малко от белезите на истински парламент. В условията на демократичните промени, започнали през 1989 г., парламентаризмът в България отново е възроден.

Независимо от конституционния модел, от спецификата на отделните периоди, има и редица общи характеристики на Народното събрание от учредяването му до днес.

По структура Народното събрание е еднокамарен парламент. Въпросът за втора камара неколкократно е бил обсъждан (1879 г., 1938 г., 1991 г.), но се е ограничавал само до дискусията.

Според Търновската конституция Народното събрание се конституира като Обикновено Народно събрание (ОНС) и Велико Народно събрание (ВНС) с различни правомощия. ОНС е законодателният орган - приема, допълва, изменя закони, приема държавния бюджет, упражнява парламентарен контрол. ВНС се свиква, за да решава въпроси, свързани с територията на държавата, промени в Конституцията, избор на княз и регенти. В конституциите от 1947 г. и 1971 г. такова разграничаване не съществува - има само Народно събрание, което може да променя и конституцията. През този период е прекратена и съществуващата номерация на НС и през 1949 г. е избрано Първо Народно събрание. В Конституцията от 1991 г. наред с висшия държавен орган Народно събрание отново е включено и Велико Народно събрание. Като израз на приемственост в българския парламентарен живот би следвало да се приеме и връщането към старата номерация на НС и съответното преномериране на събранията, избрани след приемането на Димитровската конституция.

Изборите за народните представители след УНС са преки, на основата на всеобщо избирателно право с тайно гласуване, по избирателни закони, като са прилагани пропорционална, мажоритарна или смесена система. Първият Закон за избиране на представители за Обикновено и Велико Народно събрание е приет от Второ ОНС през 1880 г.

Срокът на пълномощия на Народното събрание се определя с конституциите. Според Търновската конституция от 1879 г. мандатът на ОНС е три години, изменен през 1893 г. на пет и през 1911 г. - на четири години. ВНС няма срок на дейност, тъй като се свиква за конкретни въпроси и може да се разпусне след решаването им. Според конституциите от 1947 г. и 1971 г. НС се избира съответно за срок от четири и пет години, а съгласно Конституцията от 1991 г. - за четири години. Ако се проследят отделните събрания, се вижда, че времетраенето на много от тях е по-малко от конституционно определения мандат - дейността на повече от половината е прекратявана предсрочно, в резултат на настъпили кризи. Най-краткото събрание в историята на българския парламент е Второ ВНС (1881 г.), продължило около час.

Броят на народните представители в отделните събрания е различен поради промени в нормата на представителност или конкретното му определяне. Според Търновската конституция за ОНС е избиран един представител на 10 000 души, с изменението от 1893 г. - по един на 20 000 души. Във ВНС народните представители са два пъти повече. Според Наредбата-закон за избиране на народни представители за ОНС от 1937 г. броят на депутатите е 160. Конституцията от 1947 г. определя по един представител на 30 000 жители, измененията от 1961 г. и 1965 г. - съответно по един на 25 000 и по един на 20 000. Според Конституцията от 1971 г. броят на народните представители е 400. Съгласно Конституцията от 1991 г. народните представители са 240, а ВНС се състои от 400.

Основните правомощия на Народното събрание са законодателните и контролните. НС изпълнява и други функции, свързани с държавното управление, записани в конституциите.

Народното събрание изпълнява з аконодателните си правомощия , като приема, изменя, допълва и отменя закони. Законодателният процес обхваща няколко етапа в строго регламентирана последователност (внасяне - обсъждане - приемане - обнародване). Правото на законодателна инициатива, както и в повечето парламенти по света, принадлежи на народните представители и на правителството. При действието на отделните конституции има известни различия. Според Търновската конституция проекти могат да внасят князът и Народното събрание, като предложенията на правителството се внасят с княжеска заповед. Съгласно Конституцията от 1947 г. инициативата принадлежи на правителството и на народните представители. Правото на законодателна инициатива е значително разширено в Конституцията от 1971 г. - освен Министерският съвет и народните представители проекти могат да внасят Държавният съвет, постоянните комисии на НС, Върховният съд, главният прокурор и четири обществени организации по въпроси, отнасящи се до тяхната дейност. Съгласно чл. 87 (1) на Конституцията от 1991 г. “Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет”. Законопроектите за държавния бюджет се подготвят и внасят от правителството. Законопроектите са придружени с мотиви, обосноваващи целите и необходимостта от приемането и очакваните резултати от прилагането им. Обсъждането на законопроектите се извършва в комисиите, на които са разпределени, и в пленарната зала. Гласуването се осъществява на две четения на отделни заседания: при първото - в цялост, при второто - глава по глава, раздел по раздел, член по член до окончателното му приемане. . Изключително важни са функциите по ратифицирането или денонсирането със закон на международни актове. НС приема и други актове - решения, декларации, обръщения. Актовете на НС се обнародват в Държавен вестник , създаден с княжески указ през 1879 г.

Контролните правомощия на Народното събрание се изразяват в упражняване на контрол върху изпълнителната власт. Чрез актуални въпроси и питания, отправени към министър-председателя и министрите, народните представители получават информация по интересуващи ги проблеми. Народното събрание може да търси отговорност на правителството или отделни министри. То избира/освобождава Министерския съвет или прави частични промени в него. Контрол се осъществява и чрез бюджетните правомощия и цялостната законодателна дейност на парламента.

Организацията на работата на Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията и на Правилник , който се приема от НС. По своята същност правилникът е нормативен акт, регламентиращ вътрешната организация и дейността на НС, като разпоредбите са в съответствие с Конституцията. В правилниците на отделните НС се забелязва както приемственост по отношение на организацията и дейността, така и спецификата на всяко от тях. Още УНС приема Правилник за вътрешния порядък , наричан от депутатите “Уредник” или “Регламент”.

Организацията на пленарната дейност (сесии, заседания, ваканции) през годините е променяна. Народното събрание се свиква на сесии според конституциите от 1879, 1947 и 1971 г. Времетраенето е различно - от няколко месеца до 2-3 дни. Според Конституцията от 1991 г. НС е “постоянно действащ орган”. Фактически то има три сесии годишно, прекратявани от три парламентарни ваканции. Редовните заседания са три дни седмично. Заседанията винаги са били публични, освен когато има конкретно решение да са закрити. Гласуването е лично и явно (при решение - може и тайно). Първото заседание според Търновската конституция е откривано от княза и председателствано от най-възрастния народен представител. Според конституциите след 1947 г. то се открива и ръководи до избирането на председател от най-възрастния народен представител. Депутатите полагат клетва. Избира се председател на Народното събрание и заместник-председатели (в миналото - вицепредседатели или подпредседатели). За заседанията на Народното събрание още от УНС се правят протоколи. След въвеждането на стенографирането на пленарните дебати през есента на 1879 г. се публикуват Стенографски дневници .

Според партийната си принадлежност или политическата си организация народните представители образуват парламентарни групи.

Дейността на Народното събрание се подпомага от парламентарните комисии . Броят и наименованията им се определят в правилниците и са различни за отделните легислатури. Комисиите са постоянни (работата им е свързана с постоянната законодателна и контролна дейност на НС) и временни (създадени по конкретен повод за проучвания или анкети). Първите парламентарни комисии са избрани в УНС (за подготвяне на Правилника за работа и на Доклада по проекта за Конституцията).

Народното събрание развива международна дейност , като особено важно място заема участието в редица парламентарни институции. Още през 1896 г. българските парламентаристи, обединени в Българска интерпарламентарна група (БИГ), са приети за членове на Интерпарламентарния съюз - първата международна парламентарна институция, създадена през 1889 г. Всички народни представители са членове на БИГ, която има устав и ръководство. За развитието на двустранните връзки спомагат и групите за приятелство с парламентите на други държави.

Днес, когато интегрирането на България в европейските структури е един от основните приоритети, от особено значение за страната ни е участието на Народното събрание в редица европейски парламентарни институции. България е член на Съвета на Европа от май 1992 г. и пълноправен участник в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа . НС поддържа връзки с Европейския парламент от 1989 г., активизирани след подписването на Европейското споразумение за асоцииране. През 1995 г. е създаден Съвместен парламентарен комитет “България - Европейски съюз” . НС участва в работата на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа . Изпраща наблюдатели на сесиите на Асамблеята на Западноевропейския съюз . Народни представители участват в сесиите на Парламентарната асамблея на НАТО . Участва с делегация в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива . Пълноправен член е на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество . Асоцииран член е на Парламентарната асамблея на франкофонията . Участието и в други инициативи допринася за повишаване на авторитета на Народното събрание и на страната ни в международен аспект.

Администрацията на Народното събрание подпомага и осигурява дейността на народните представители, на председателя на Народното събрание и неговите заместници, парламентарните групи и комисии. Тя осигурява материално-технически и експертно законодателната и контролната дейност на Народното събрание, служебното и битовото обслужване на народните представители съобразно разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и актовете на председателя.

Администрацията се състои от главен секретар, служители към ръководството, парламентарните групи и постоянните комисии на Народното събрание, дирекции, самостоятелни отдели .

Непосредственото ръководство и представителство на администрацията се осъществява от председателя на Народното събрание, а оперативното й ръководство - от главния секретар.

Сградата , в която заседава Народното събрание, е строена на три етапа. В София, определена за столица от УНС, първоначално заседанията са провеждани на различни места. В началото на 1884 г. Министерският съвет взема решение за построяване на сграда за Народното събрание и възлага проектирането на Константин Йованович - виенски архитект с български произход. На 4 юни 1884 г. е положен основният камък. На 25 ноември същата година става тържественото откриване на парламентарната сграда. На следващия ден Четвъртото ОНС провежда в нея 26-о заседание на своята Първа редовна сесия. Довършителните работи продължават и след това. Сградата носи белезите на Ренесанса. Основните елементи са обединени в стегната композиция, със симетрична главна фасада, с внушително издигаща се в центъра заседателна зала с радиално наредени банки за народните представители. През 1896 - 1899 г. е построено двуетажно северно крило (по проект на арх. Йордан Миланов). През 1925 - 1928 г. сградата е разширена с пристроена масивна триетажна постройка към северната страна (проектант е арх. Пенчо Койчев). Преустройства са правени и по-късно. През 1955 г. сградата е обявена за паметник на културата. През 1992 г. с Решение на Министерския съвет на Народното събрание е предоставен Партийният дом - сградата на бившия ЦК на БКП, построена в центъра на София през 1952 - 1955 г. по проект на колектив с ръководители арх. Пецо Златев и арх. Борис Шангов и вътрешно оформление, дело на арх. Димитър Цолов.

Българското Народно събрание, започнало своя живот като строител на модерна държава през 1879 г., преминава през много изпитания - от опити за суспендиране на Конституцията и погазване на правовия ред до изгубването на основните му парламентарни функции. В последното десетилетие България има отново своя демократичен парламент, с полагащото му се място в обществото.

* Стар стил